Saturday, March 17, 2007

Linux development.

Статията е във връзка с новината на linux-bg.org за 20.8%-овия ръст на Linux юзерите през последната година.


Ще разгледам развитието на набиращата в последните година-две популярност операционна система Linux, както и всички дистрибуции на останалите Unix-like операционни системи и разбира се неделимата от тях част Open Source Software, която е толкова важна за запазване на цялостта на идеята за свободно споделяне на информация и идеи.

Отправната точка на разглеждане ще бъде малко по-различна от типичните материали за Linux (и останалите), които разглеждат фактите и всичко останало от гледна точка на програмистите, от гледна точка на нови технологии или от правна гледна точка. Аз ще разгледам Linux от гледна точка на причините за неговото популяризиране и предпочитане от гледна точка на потребителите.

За начало бих изтъкнал, че както всички проекти и компании, за да стане популярен Linux е много важна не само идеята, но и маркетинга както и PR мениджмънта. Аз мисля, че те са уникално изградени от цялата общественост използваща тези системи. Нуждите на потревителя се определят по един доста по-кратък от общоустановения за всички корпорации начин. Обикновено дадена компания има отдел за проучване на потребителските интереси. Разглеждайки този отдел следва да заключим хипотетично следните факти:
-> Изследвайки потребителите, дадените служители на отдела често пропускат малки, но важни части от потребителските оплаквания, бъг-репорти и всичко останало.
-> Често пъти мнението на потребителите, което излиза в публикации и в обществеността не е обективно и не изразява разбиранията на всички потребители.
-> След многобройните проучвания от компанията, събраната информация се филтрира като се отбират първите няколко най-важни (според компанията) критерия.
-> От горепосочените критерии отново се отсяват само икономически най-изгодните.
-> От вече отсятите критерии програмистите пресъздават с нови технологии или нов код само най-важните и фрапиращи от тях, а останалите се "замазват" с не читави фиксове и други такива известни само на програмистите трикове, които често пъти правят дадения софтуер още по-бавен.

В заключение на горе разгледаните фактори потребителското мнение се пречупва през безброй гледни точки и статистики, след което се отсява през неопределено едро сито и подозрително се оправя от компанията, която след това иска парични средства на потребителите в такива размери, като че ли си е свършила работата перфектно.

Сега нека да обърнем глави към другата възможност - Linux. По-специално ще разгледаме конкретната система за отстраняване на грешки. Тук няма отдел, на който се плаща за това, няма многобройни проучвания на потребителската маса и тем подобни неща => всички гореспоменати лупи и сита отсъстват. В Linux проблемите се решават от самите потребители (част от тях). Тази част от потребителите, решаваща проблемите на системата са програмистите - юзъри на тази система, от където следва, че те най-добре виждат нейните проблеми, а и съчетават взискателността на потребител с отзивчивостта на програмист. Съвсем отделен + е че за фикса на програмата не се изискват никакви пари, което умножава ефективността на софтуера.

В заключение на темата (която покрива само малка част, но в случаи най-важната за потребителите) ще добавя също и един много важен принцип, според който именно има толкова потребители на Linux.

Засилването на масовото производство на универсални операционни системи (платени или не) само прави по-голяма нишата за по-малките специализирани според конкретните нужди на потребителя системи (дистрибуции).

Monday, March 5, 2007

Европа срещу българите!

Както пише по в страни в "Темичките на Светльо" - "Екипната работа в Европа е факт. А какво правим ние?"
Аз не мога да Ви кажа каква е екипната работа в Европа, чисто и просто, защото несъм бил там, но мога да Ви кажа каква е в България - НИКАКВА!!!
За мое голямо съжаление ... ние българите сме наистина, ама наистина добър екип, само когато трябва да се обединим СРЕЩУ нещо. Следва да дам простите примери:
- обединени сме срещу дупченето на билети в градския транспорт.
- обединени сме срещу купуването на легален софтуер
- срещу интелектуалната собственост
- срещу политиците
- срещу служителите на реда
- И НАЙ-ВАЖНОТО!! ОБЕДИНЕНИ СМЕ СРЕЩУ ОБЩО ВЗЕТО ВСИЧКИ ЗАКОНОВИ НОРМИ И ПРАВИЛА. Любимото нещо на българина е да си мисли, че е прецакал системата!
Вие сега ще кажете: "А тоя пък си няма друга работа, а само плюе срещу сънародниците си!"
Не е така дами и господа, аз изтъквам очевадни истини, които всички вярвам знаете. Разликата при мен, е че аз на основата на тези неща се опитвам да намеря положителното и би трябвало така да прави всеки от нас.
Ето следната идея:
Хайде да се ОБЕДИНИМ СРЕЩУ Европата!!! Защо пък не?!?! Нали това го можем най-добре?
Добре ще бъде да се обединим срещу европейската селскостопанска продукция, европейската техника и всичко внасяно от европа и да купуваме БЪЛГАРСКОТО. Така обединявайки се СРЕЩУ, ще успеем да се обединим и ЗА.
Обединявайки се СРЕЩУ европейската икономика, ще се обединим ЗА нашата икономика ?
А ако не сте сългасни отностно тезата ми ... моля покажете един вариант, в който ние българите сме се обединили ЗА нещо, заедно!!
Благодаря! :)

Friday, March 2, 2007

А не е ли проблем точно манталитета?

В този пост ще разисквам нещо по-странично, не директно свързано с мениджмънта. Въпреки това, както е и при всичко останало, нещата са свързани и макар и косвено зависят по някакъв начин едни от други. Аз ще оставя Вас читателите сами да откриете връзката между управлението на човешките ресурси и случката от днес.
Днес е петък и аз трябваше да се прибирам в родния си град Троян. За целта взех маршрутка 5-ца от Студентски Град. Заедно с мен се качиха още 3-4 човека, аз в бързината се натъпках навътре, за да могат и те да се качат след мен по най-бързия начин. След като вече бяхме предостатъчно хора в малкото бусче, аз бях доста далеч от шофьора. Другите от момчетата, които се качиха си платиха, а аз изгонен от тълпата в дъното останах без да си платя и в мене започнаха да се борят силите на доброто и злото. Започнах да си мисля (естествено, нали съм българче) дали мога да мина гратис без да плащам така или иначе необосновано висока такса от 1.50 лева. В началото разсъжденията ми бяха от рода на:
“Добре, защо да плащам, в маршрутката сме доста хора, той не е преброил колко се качват и със сигурност ме е забравил. А дори и да не е, за мене няма опасност, защото ще ме забележи чак когато слизам на Централна Автогара. Тогава вече ще е късно да ми иска пари и аз ще се измъкна безнаказано.”
Така аз тъкмо реших да се возя гратис и моята бих казал нетипично силна в сравнение с останалите хора (особено в България) съвест започна да говори. Каза ми неща подобни на следните:
“Значи искаш да бъдеш гратисчия? Искаш да дойде момент, в който ще те чуят и ти като останалите селяни да се хвалиш как си минал без да плащаш и как си прецакал другите, как си се стискал за лев и петдесет и си взел от хляба на човека, който с честен труд се мъчи по цял ден?!?!? Искаш ли и ти да бъдеш като по-голямата част от останалите българи? Искаш ли да станеш един от хората, които точно отговарят на пословичния образ на българите? Муфтаджиите?!?! Дребнавите и стиснатите!?!? Бай Ганьовците?!?!?”
След дълго, може би 2-3 минутно замисляне по тази тема, аз бях решен, че трябва да си платя таксата, не защото по принцип хората я плащат като се возят, а защото това е правилното нещо, то е моралното и коректното спрямо всички. Избутах назад хората, които стояха пред мен и с желание и добър маниер помолих шофьора да ме таксува.
Веднага след като реших вътрешния си спор и бях доволен от взетото решение се замислих по друга тема, доста близка с последната. “Защо има толкова много хора в България, които разглеждат нормите като законови такива? Особено най-елементарните от тях, които биват нарушавани всеки божи ден! Ако хората възприемаха от морална гледна точка всичките си нарушения, биха разбрали, че е много по-добре да дадеш лев и петдесет, вместо след това да считаш себе си за мизерник ”. И така мисъл след мисъл, стигнах до извода, че хората трябва да влагат повече съвест и морал в действията си.

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 3.0 License.