Friday, April 27, 2007

За свободата да избираш робството си.



В последно време след популяризирането на свободния софтуер започвам все повече да се замислям:

- Какво е свобода?
- Защо хората толкова се стремят към свободата и в същото време се страхуват от нея?

Дълго време се опитвах да си отговоря на тези въпроси и всеки следващ отговор водеше със себе си не по-прост и леснорешим въпрос. Най-накрая реших да започна да отговарям на въпросите един по един, а рано или късно би трябвало да стигна до краен еднозначен отговор. (Това обаче така и не се случи.)

Аз лично разбирам свободата, като възможността на един определен човек сам да взима решения и съответно сам да поема отговорността за нещата случващи се в живота му. Въпрос: Отговорност? Не вили звучи малко страшно? Да, страшно е, но всичко в природата си има своите положителни и отрицателни страни. Човекът желае положителното - свободата на решението, но ненавижда отрицателното - задължението на отговорността.

Кои хора са свободни? Тези, които взимат решение без отговорност? Не, те само претендурат за такива. Свободните хора са тези, които въпреки голямата отговорност взимат решението.
А какво става ако сбъркаш?
Ами плащаш си! Това те усвобождава все повече от страха от провал. Както казва един приятел: "Ако неможеш да направиш грешка, значи неможеш нищо!"
Сега се питате какво е предимството да си свободен в решенията си?
Няма такова! Означава само, че си надмогнал страха от провал и отговорност. Вече си над много от себеподобните си, които водени от този страх оставят други да решават вместо тях (или да не решават вместо тях), и така... цял живот!

Следващият въпрос, който ми дойде на ума е...
Защо тогава съществуваш, ако ти сам се лишаваш от най-важното си право на живо, мислещо същество - това да избираш?!?

Бих казал, че вече виждам и признаци у себе си от усвояването на този начин на мислене. Започнах да пиша на чисто бели лист, не защото е по-лесн, а защото не съм ограничен от редове и колони, и изразявам себе си и мислите си така както сметна за добре. Спрях да гледам телевизия и да слушам радио, защото не искам някой да ми налага каква музика да слушам и какви новини да чета.

Не мога да си намеря работа, защото не работодателят избира мен сред другите сътрудници (работници), а аз него. За това знам, че когато си намеря истинска такава, тя ще бтде наистина това, което искам да правя.

Според мъдрост на Конфуции: "Намери си работа, която да ти харесва и никога няма да ти се наложи да работиш."

Wednesday, April 25, 2007

За високоскоростния нет.



България има значително висок дял на потреблението и навлизането на високоскоростен Интернет, равен с дяла на държавите от Централна Европа. Дяла на България е по-голям от балканските ни съседки, както и този на Украйна и др.

Нека се запитаме "на какво се дължи това"?
Добре ли е да сме по-напред с високоскоростния Интернет?
Какво можем да направим, за да ускорим навлизането му?

Сега ще се опитам да отговоря до някъде на тези въпроси.

На какво се дължи?

Добрият интернет, отново както и безброй други неща, се дължат на ключовото разположение на България на кръстопътя между Европа и Азия. Има и други доводи, които могат да се изтъкнат, но по мое мнение, всички са косвено свързани с географията.

Добре ли е да сме по-напред с високоскоростния Интернет?
ДА!! :) естоствено, че е добре. Всичко, с което сме по-напред и по-развити от съседите ни е за наше добро.
1) добрия интернет - добри бизнес връзки
2) добри бизнес връзки - повече инвестиции
3) добра позиция спрямо съседите - по-добър имидж, повече туристи, по-добро отношение и още доста неща

Какво можем да направим, за да ускорим навлизането му?

Тук идва най-интересния момент :)
Доста мислих по въпроса за начините, но ми идваше само един такъв.
Мисля, че трябва да изловят всички български торенти и да не остане нито един! (по принцип аз съм против това) Защото след липсата на торенти, доставчиците ще започнат да се конкурират не по това, кой към колко торента има достъп и с какъв пиъринг тегли от тях а с общата скорост на бг и външен пиъринг, конкурентни цени, повече услуги.
Повишаването на конкуренцията винаги води до подобряване качеството на услугата.

Sunday, April 22, 2007

Демокрация или диктатура



Най-голямото независимо радио на Русия има нов мениджърски екип, който на първата среща с репортерите на радиото е изявил желанието си от този момента нататък в новините на "независимото" радио не по-малко от 50% от новините за Русия да бъдат позитивни. Източници твърдят, че този ход е предизвикан от влияние на президента Путин върху екипа на радиото. Като доказателство, ще спомена че на репортерите е забранено да изнасят информация свързана с опозицията на Путин. Друга от насоките на новото управление е да начертае в лицето на Съединените Щати враг на слушателите на радиото.

Моят въпрос е: "Това демокрация ли е? Или и на вас ви се струва повече като диктатура?"

До кога изобщо ще продължава режима на Путин и неговите инсинуации, политически престъпления и потъпкване на свободата на словото? Защо борбена Русия все още не се е вдигнала на бунт?

Послепис: спомнете си за наскоро отминалите протести в Москва, където всички протестиращи (включително деца и жени) бяха пребити от полицията.

Saturday, April 21, 2007

3D карта на блогосферата

Блогосферата е едно от най-обсъжданите в последно време явления, не само в блоговете но и в останалите медии. По предвиждания на не един или двама специалисти, блоговете се множат ужасно бързо, но и много бързо загиват. Повече информация оп тази тема можете да получите тук. Дори и блоговете, които нямат посетители и постове биват линквани от техните собственици в други сайтове и по този начин се получават така наречените trend blogs, което позволява проследяването на най-интересните и посещаваните теми. Въз основа на това Matthew Hurst събира данни в продължение на 6 седмици и начертава 3D модел на така наречената блогосфера. Ето го и него:

По-ярките и големи бели точки са най-посещаваните блогове. По-малките точки, които са по отдалечени представляват блогове на затворени общности, като например фенове на даден отбор или порно блогове.

За повече информация от ностно блогосфетата: Welcome to the Blogosphere

Златното правило на мениджмънта



"Ще съдят за вас по вашите дейстивя, не по вашите думи, а вашите действия ще бъдат приемрът, който вашият екип ще следва."

Извадка от книгата "Брилянтният Мениджър" на Ник Пийлинг.

Tuesday, April 17, 2007

Още едно доказателство за силата на Linux


Преди няколко дена ми се наложи да инсталирам на домашния си компютър (с WindowsXP) Headoff Launcher за War Craft III TFT. Както всички вероятно очаквате, системата естествено бъгна и сптря да стартира всичките си нормални процеси и тъй като беше около 2-3 през нощта аз реших да направя System Restore на следваащия ден. Сутринта обаче съквартиранта ми, който се прибира от нощна смяна към 8:00 видял, че Winбоза е прецакан и притиснат от обстоятелствата решил да използва Live CD-то ми на Ubuntu 6.10, което винаги е под ръка. Без проблеми е успял да настрои мрежата и да ползва интернет за каквото му е трябвал.

Извод: Много хора използват Windows, но опрът ли нещата до екстремни ситуации и надеждност, всички се обръщат към стария приятел Linux, който винаги върши безотказна работа. :)

Модел на Linux мениджмънта

Тази тема продължение на Linux development темата публикувана по-рано от мен в този блог.


Моделът на развитие на Линукс може да се обрисува като менажиране на насоката на развитие на системата под влиянието повече на интуиция, отколкото на опити за предричане на събития и факти. Множеството направени проучвания ще докажат, че Линукс е продукт не на целите за приход и ръководене на предварително начертани точки в развитието на сервизите и възможностите, а на динамично променяне. Новите версии на свободно разпространяваната система лежат върху по-старите такива, но насоките се променят според нуждите заявени от потребителите. Въпреки, че според мои виждания в развитието на Линукс не се употребяват целенасочено усвоени и широко практикувани мениджърски подходи, то развитието на системата от самото начало се обуславя под един от най-развитите подходи в днешно време, а именно ситуационния подход. Това доказва непринуденото развитие и свободното търсене от потребителите. Несъмнено този подход и принципите според, които се развива Линукс променят реалността на днешните информационни технологии и компютърният свят.

Тъй като аз съм привърженик на Ubuntu Linux, държа да кажа, че най-новата версия, която излиза октомври месец тази година ще бъде изцяло по стандартите на FSF за разпространение на свободен софтуер. Т.е. в пакета на системата ще бъдат включени изключително и само приложение със отворен код, които да могат да се приспособяват от потребителите за техните собствени нужди. В този момент се получава един дългоочакван обрат на развоя на събитията. До този момент Линукс се нагаждаше по платените програми и затворените драйвери, целейки да предостави на потребителите същите възможности, но безплатно. Нещата по моя гледна точка обаче започват да се изместват в посока, в която разработчиците на системата започват да определят собствени стандарти и да изменят целите си. По този начин предвижданият от мен ефект, е че останалите разработчици на "non-free" софтуер ще придобият фторостепенна роля, в която те догонват и се ръководят от тенденциите в развитието на FSF света.

А сега една още по-смела прогноза:
nVidia ще отворят драйверите си, за да може те да бъдат включени в дистрибуциите на Линукс, тъй като при тяхното отсъствие потребителите на свободен софтуер избягват да си купуват не поддържан от техните системи хардуер.

Saturday, April 14, 2007

15 минути като вашия модел за успех!

Здравейте, статията която предстои да прочетете е превод от блог, който аз доста посещавам в последно време. Там има от време на време доста полезни съвети отнотно реализацията на личността и начините да бъдеш самостоятелен в работата си. Блогът, за който говоря се казва Success From The Nest.

Кой е вашият главен модел за успех ? Кой човек, според вас най-добре олицетворява мечтания от вас начин на живот? Моделирането е страхотна техника за научаването и разбирането на това, какво прави някого успешен. Какво ли би било да виждате през чужди очи и да живеете чужд живот?

Да бъдете Уорън Буфет или Тони Робинс, или Стив Джобс, или Опра, или...

Във филма Да бъдеш Джон Малкович съществува врата, която води във главата на Малкович. Филма е странен, но пък е един от любимите ми.

И така аз започнах да се чудя какво ли би било ако наистина е възможно ?

Този мислен експеримент е прекрасен начин да позволите на въображението си да ви помогне да видите как изглежда идеята ви за успех.
-> Отделете 15 минути, когато няма да бъдете безпокоени и седнете в тиха стая. Ако имате повече време, това е страхотно, но гледайте да са поне 15 минути.

-> После си представете врата, която води в главата на вашия модел за подражание. Тази врата е коридор, който ви води в други обстоятелства и среда.

-> Сега започнете да си представяте какво е да живеете като него (модела ви за успех). Какво прави? Какво той казва или мисли? Използвайте вътрешния си усет, за да съставите нещо като филм / сценарии на това какво правите през деня.

Да разберете как живее модела ви е ключът и към вашия собствен успех.

Това е повече от просто мечтане. Използвайки мисления експеримен, за да се настроите да мислите какво е да се чувстваш успял ви помага да създадете фигура или план за успех. Това засяга вашите подсъзнателни модели на мислене.

Monday, April 9, 2007

Интересна и доста поучителна мисъл.

Здравейте отново. Току-що попаднах на една доста интересна мисъл в страницата на списание Мениджър (любимото ми списание на българския пазар). Има доста неща, които могат да се кажат по тази мисъл, могат доста примери да се дадат за доказване на нейната истинност.

"Онзи, който се провали в подготовката, се подготвя да се провали"

Дейл Карнеги

Problem Solving


Решаването на проблеми. Това е тема, която би трябвало да интересува много хора. Тя е не само мениджърски проблем, но и проблем от живата. Щастието и добрата кондиция разгледани в предния пост се дължат именно на способността да решаваме сами проблемите си. Именно поради тази причина реших да публикувам извадка от едно западно издание на учебник по психология. В дадения текст са описани първите няколко най-добри начина за решаването или предотвратяването на проблеми от всякакъв тип.

РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМ (Problem Solving)

Ако там, където сте не е там, където искате да бъдете и пътят за това място не е очевиден значи имате ПРОБЛЕМ. Според реда на мислене, първата стъпка за преодоляване на проблема е неговото дефиниране, след което се формулира план за неговото решаване, следва прилагане на плана и на края - разглеждане на последиците и определяне на това дали проблема все още съществува (Bransford & Stein, 1993). За съжаление човешките умения за решаване на проблеми не винаги са толкова систематични, което дава обяснение защо понякога медицинските тестове са ненужни, заразите са недиагностицирани или са сменени авточасти, които на практика са били здрави.

СТРАТЕГИИ ЗА РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ (Strategies for Problem Solving)

Когате се опитвате от дадена стартова точна да стигнете до своята цел, най-добрия път не винаги е правата линия. Всъщност обстоятествата може да наложат точно обратна посока. Понякога е по-добре да не определяте пътя си чрез стремеж директно към постигането на целта си. Психолозите са определили няколко стратегии, които имат по-добро действие за определен тип проблеми.

В случаите, когато проблемите са толкова сложни, че неможете да съхраните всичките им елементи в паметта си на веднъж, можете да използвате стратегия наречена декомпозиция, за да го разделите на по-малки и по-управляеми подпроблеми. Следващата стъпка е да постите библиотека или да намерите в интернет релевантна информация, която да ви помогне за решаването на тези подпроблеми. Можете да си водите отчет или кратко описание на намерената информация, което ще ви помогне да организирате решаването на съответният подпроблем и аналогично по същия начин да процедирате с останалите такива до достигане на последния подпроблем, който решава генаралния проблем.

Втора стратегия е започване на решението от зад напред. Много от проблемите приемат формата на дърво. Стеблото е информацията, с която разполагате предварително; решението приема формата на вейка на някой от крайните клони. Ако работите в права посока, взимайки известната част на проблема и стремейки се директно към решението има опасност да поемете по грешното разклонение на един от клоните, които следвате. По ефективно може да се окаже да поемете от вейката към която се стремите, в обратна посока към ствола на дървото (Best, 1995).
Приемете примерно, че планирате опит за изкачване на връх. Започвате с това, колко хора са ви необходими за да подсигурите лагера на предния ден, след това обръщате внимание на това колко хора са нужни за да подсигурят хората правещи лагера и т.н. докато изградите логистиката и стратегията на цялата експедиция. Пропуск в предприемането на тази стратегия е причината шест човека да загинат в опит за изкачване на Еверест през 1986 (Krakauer, 1997).

Третият метод е чрез търсенето на аналогии. Много от проблемите са подобни на такива, които сте решавали в миналото. Даден супервайзър може да предположи примерно, че решението на неразбирателство на колеги в неговата фирма е компромис изиграл също решаваща роля в семеен скандал. За да извлере полза от сходствата в проблемите, този който ги решава трябва предварително добре да осъзнае техните сходни и съответно различни страни, а след това да приложи решението от предходния подобен проблем (Medin & Ross, 1997). Важното е да бъдат преодоляни повърхностните обстоятелства, които правят проблемите да изглеждат различни.

На края, в случаите при изключително трудните проблеми добра стратегия е да инкубирате проблема и да го оставите настрани за известно време. Решение, което на пръв поглед изглежда неприемливо и мислено няма никаква пряка връзка с проблема след известно време може да се окаже най-доброто такова (Silviera, 1971). Всъщност инкубирането на проблема в доста случаи оказва полезно действие от гледна точна на това, че се забравят идеите в погрешна посока, които често блокират пътя към правилното решение (Best, 1995).


Материалът е преведен от мен от учебник по психология на английски, така че се извинявам на уважаемия четател ако на места има смислени грешки или разминаване на смисловото значение на думите.

Мениджмънт на щастието


Здравейте, съжалявам за дългото си отсъствие, но то бе наложено от независими от мен обстоятелства.
Мениджмънтът на щастието е една много добра и иновативан статия и препоръчвам на всеки да я прочете. Всъщност се очудвам, че чак сега има хора, които откриват топлата вода. Този вид мениджмън е нещо толкова близко до ума, че незнам как никой не се е сетил за него и преди. За мен е естествено един човек да работи по-добре, когато е щастлив отколкото когато е нещастен или просто в средно положение. Когато човек е щастлив особено от работата, която има, той я работи с удоволствие, вглабява се много повече в нещата, които трябва да върши и най-важното - върши ги като хората. Дори (въпреки, че е малко смело като твърдение, но ) един щастлив и не до там квалифициран работник в някои случаи може да си върши по-добре работата отколкото дори двама по-квалифицирани, но нещастни и не мотивирани служители.
Според мен трябва да се измисли също така и тест, който показва нивото на щастие и удовлетвореност на човека, който кандидатства и съответно тази оценка да взима сериозно влияние върху неговото назначаване.
От друга страна трябва да се обръща внимание на случителите, които имат ниски резултати на теста за щастие и ръководителите да предприемат програми за подобряване на резултатите. По този начин (звучащ до някъде абсурдно на повечето хора) трудовият пазар ще бъде доста по-различен от това, което е в момента, а също така и продукцията излизаща на пазара (най-вече услугите) ще подобри значително качеството си.

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 3.0 License.